Млади правозащитници от България участваха на международен форум
Използваната в колажа снимка е на © Юлия Лазарова от статия на в. Капитал, 17 май 2019 г.
Четири млади правозащитнички от България заедно с Евгения Тонева от екипа на Ноу-хау център за алтернативни грижа за деца, НБУ участваха в международна конференция по детски права по покана на Child Rights Connect на 27 май 2023 г.
Контекст и тема на събитието
Базираната в Женева мрежа Child Rights Connect, с която Ноу-хау центъра работи от скоро, е сред организациите с най-дълга история и най-голямо въздействие в полето на защитата и промотирането на детските права на глобално ниво. През 2023 година организацията празнува своята 40-та годишнина, както и 25 години от постигането на една от големите си застъпнически цели – приемането на Декларацията на ООН за правозащитниците, която засяга и правото на децата на собствени правозащитни действия. От тази година този важен документ има свой официален български превод, благодарение на партньорските усилия на секретариата на мрежата, Ноу-хау център и Дружеството за ООН в България и със съдействието на Министерство на външните работи. За нас това е малка, но важна крачка в правилната посока.
На фона на тези усилия и успехи, в последните няколко години твърде често научаваме за агресивни атаки както срещу идеите за детски и човешки права по принцип, така и срещу действията, сигурността и свободата на тези, които открито застават зад правозащитни каузи. Именно тези атаки и възможностите за противодействие бяха темата на проведената конференцията, в която се включиха представители на Комитета по наблюдение на ООН, експерти, практици и деца-правозащитници от целия свят.
Смятате ли тази тема за абстрактна и несвързана с българския контекст? Помислете още веднъж дали наистина е такава. Ние го направихме заедно с децата и младите хора в уязвими ситуации, с които работим по проект „Настояще и бъдеще: овластяване на децата-правозащитници в България“.
Традиционните ценности и правозащитните действия на децата от уязвими групи
Противопоставянето на правозащитните действия в българския контекст минава по линията на защитата на „традиционните ценности“, представени като конкретни социални и общности норми, чието отричане – според популярния аргумент – би довело до културно обезличаване и загуба на национална идентичност. Какво обаче се случва, когато тези традиционни норми и установени отношения се оказват бариери пред това децата и младите хора да застават смело зад гледните си точки, своя собствен житейски избор и желанието си да се стремят към повече справедливост и по-малко насилие в света около себе си? На чия страна тогава е правото? Не се ли поддаваме твърде лесно на чужди идеи, които ни карат да се усещаме неуверени в собствените си критерии за добро и лошо? Не използваме ли сами понякога наличието на традиционни разбирания като алиби за бездействие? Тези въпроси са сложни и за много възрастни, а за децата и младите хора е още по-трудно да се позиционират от която и да е страна на обществените пререкания кое в крайна сметка е най-ценното. Особено трудно е в контекст като българския, където разговорът е силно поляризиран, а защитниците на противоположните тези често са невнимателни, груби и дори жестоки едни към други. Като изследователи на темата, вече знаем, че тези обстоятелства допълнително отблъскват децата и младите хора от участие в такъв разговор.
Посланието на децата: „Нашите права са възможност!“
Решението, което откриха младите правозащитници, е в разглеждането на правата като възможност: възможност децата да отстояват позицията си, възможност да се защитят и да потърсят защита, възможност да говорят от името на тези, които смятат за потърпевши от несправедливости, възможност да настояват, че заслужават добро отношение и да го получат сега е важно за тяхното бъдеще.
Във видео послание, създадено специално за международната конференция, Донка, Александра и Алисия от Професионалната гимназия по текстилни и кожени изделия в София, която Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ подкрепя, говорят именно за правата като възможност. От тази перспектива, момичетата откриват и съвсем конкретен проблем, който илюстрира сблъсъка между наложилите се норми в общността, в която живеят, и тяхното собствено разбиране какво е честно и полезно за децата: на много деца, особено момичета, често се налага да остават вкъщи, за да се грижат за по-малки братя и сестри или възрастни роднини, които се нуждаят от постоянна помощ, вместо да ходят на училище с връстниците си. Това е нарушение на детското право на образование и несъмнено тема, по която си заслужава разговорът да продължи.
Деница от Видин пък представя един поглед отвътре към темата за равнопоставеността между децата, които са под закрилата на държавата, и всички останали. Тя самата е дете, което живее в приемна грижа и говори от името на своите връстници, които Националната асоциация по приемна грижа подкрепя. Деница разказва, че усещането, че си по-различен, че си отхвърлен и отпратен сам в ъгъла може да се дължи не на лоши намерения и дискриминативни нагласи, а на неосмислено свръхпротективно отношение от страна на възрастните и органите за закрила, които те представляват или с които се съобразяват. Конкретният проблем са множеството, трудни за изпълнение нормативни изисквания, които е необходимо да бъдат спазени, за да може дете в нейното положение да се снима заедно със съучениците си, да празнува успехите си публично заедно с тях, да пътува на екскурзии с всички останали. Споделяйки своя опит, Деница повдига темата за сензитивността към специфичното положение на деца, които са под закрилата на държавата. Ключът към разрешаването на проблеми като този също може да бъде в даването на възможност на децата да говорят за себе си и своето положение и да търсят справедливост през правата си.
Екипът на Ноу-хау център се гордее с участието на тези млади правозащитнички в международния форум, посветен на детските права! Гордеем се с тяхната сензитивност по темата и смелостта да формулират и заявяват открито свои собствени правозащитни каузи, при това – от съвсем нелеките си житейски позиции.